снимка: wehaertit

И след над 100 публикации, близо 900 коментара, и блог на 2 години, 5 месеца и 27 дена, тук вече не ми е хубаво както в началото. Идеята ми беше за лично местенце, където да пиша за това, което ме вълнува. На практика се хванах, че поддържам блогрол, пълен с блогове, много от които не харесвам, но не трия (за да не падна надолу в блог класациите и за да не обидя някого), пиша за да съм интересна, колебая се като пиша, дали няма да засегна някого и заради това вече почти не пиша. По правилно е да кажа, че съм занемарила блога до край.
Разбира се, покрай блога срещнах и страхотни хора, за които не бях подозирала, а също и развенчах за себе си авторитети.
Дълго време се чудих къде да се преместя, защото блогването (по своята същност) ми липсва като дейност. Доста често срещам легендата, че една жена се изживява като блогър, докато не си хване гадже, респ. омъжи.
Аз не съм се разписвала (това няма и да се случи), но съм съм щастливо обвързана и намерила щастието. Не това обаче ме спря да пиша тук, а причините, които посочих по-горе.

Последните месеци се лашкам между оставането в wordpress.com и преминаването към wordpress.org. Ту решавах, че добре си ми е засега и закакво да се захващам с местене на собствен хостинг, като се знам колко съм несериозна, а там си трябва занимаване постоянно – блогът би бил изцяло на моите грижи. След упорити мъки с неща, които просто ги няма като опции, решавах, че няма начин, ще се местя. Но като се замислех за бекъп, местене, и всякакви неща, направо ми идеше да зарежа всичко.

И идеята за блогспот ми мина през акъла няколко пъти – просто оранжевия админ панел ми докарва позиви за повръщане.

Лятото на 2011 се мъчих по някакъв начин хем да запазя старите постове, хем да започна на чисто – няма такъв начин във уърдпрес.ком и тва е. Прехвърлях таговете в категории и обратно, опитвах да скрия старите постове, и да почна начисто, даже по едно време успях да се самозаблудя, че съм го постигнала. Точно поради тая причина заглавието на блога и в момента е Terra IncogLita: Second edition: моето парченце вселена. Така и не успях.

Последния месец отново ме стегна шапката, че имам какво да пиша, а няма къде. Мисълта, че е крайно време да си взема домейн terraincoglita, ме заведе на сайтовете на суперхостинг и jump, където да видя, че някой го е регистрирал вече преди мен. Паднах от смях.

И се отказах от идеята.

Та, местя се в Tumblr, ей тук, където все още няма нищо. Засега

Here’s an excerpt:

The concert hall at the Syndey Opera House holds 2,700 people. This blog was viewed about 23 000 times in 2011. If it were a concert at Sydney Opera House, it would take about 9 sold-out performances for that many people to see it.

Click here to see the complete report.

От около година съм запален изследовател на различни аромати и тук открих своя рай – голямо количество парфюмерии с много тестери и продавачки, които не ти обръщат внимание. Ако има нещо, което убива настроението ми за парфюмни пътешествия и което да ме накара скорострелно да си изляза от магазина, то това е ухилената физиономия на продавач-консултантката, която следва по петите и непрекъснато си предлага услугите. Такива услуги рядко бих използвала – на мнение съм, че знам какво искам да пробвам, набелязала съм си определени заглавия, и странични съвети в магазина бих искала, само в случай на купуване на подарък от типа отбий-номер.

При все, че тук, за разлика от България, времето още е нещо средно между циганско лято и пролет, напоследък усилено си търся зимен парфюм. Зимен парфюм е ароматът, който в топлото е тежък и задушаващ, но в студа разцъфва като цвят напролет и дори можеш да усетиш как се разтварят листенцата на ароматното цвете. Освен това, зимният парфюм те обгръща като шал от топлина, носи се около теб като кашмирена наметка, пухкав и топъл.

След много ровене из парфюмните форуми си набелязах за тест няколко аромата и отидох за тест. Някои от набелязаните ги нямаше, за сметка на други, които ги имаше. Е, човек трудно тества повече от 4 наведнъж, а аз се напръсках по ръцете с набелязаните Hypnotic Poison и Midnight Poison на Dior, едни от най-харесваните зимни парфюми. Пръснах се и с Mon Jasmin Noir Bvlgari на Bvlgari, но това се оказа един слаб, с нищо незапомнящ се аромат, който изчезна за 1 час, така че няма да се спирам на него.

Имах известна представа за двата пойзъна, преди да ги тествам. Хипнотичният по описание и ароматна пирамида трябва да е по-топъл, основно ванилен, с нотки на бадеми, кокос, подправки, сливи, рози, бели цветя.. Ревютата бяха много обещаващи – секси, женствен (главно заради ванилията), с хубав шлейф и дълготраен..

Е, за шлейфа и дъготрайността не споря. Но всичко, което долових при мен беше ванилията и бадемите – нищо особено. Като ученичка имах дезодорант палмолив ванилия, мирише абсолютно идентично. Не, че се оплаквам – хубаво е, но не до там, че да изсипя една купчина пари за него.

Среднощната отрова пък беше описана като едва ли не най-секси женски зимен аромат.

Представете си разочарованието ми, когато се оказа, че на мен ми вонеше на най-долнопробен одеколон. Просто ужас. Както се казва, парфюмните случаи, когато искаш или да си свалиш кожата на напръсканото място, или да си отрежеш ръката, за да стоиш колкото се може по-далече от проклетата миризма. На всичкото отгоре се оказа и много дъготраен, което ме довърши.

Към средата на следобеда добре се бях вкиснала – защо?! защо не ми стои добре? би трябвало много да ми хареса Едва ли не само на мен не ми харесва. Бях много разочарована. не толкова от парфюма, а някак, от себе си. Защото, когато става дума за парфюми, главна роля играе личната химия. На различните хора, едни и същи аромати стоят по различен начин. Именно, стоят, точно като дреха.

Докато се тормозех, и издирвах и други хора, на които не им допада среднощната отрова, се сетих и за други много популярни и обичани парфюми, които на мен ми се струваха отврат. Shalimar на Guerlain – ванилено-лимонена класическа красота, ми стои противно и като гаден бабешки парфюм. Е, той е доста отдавна сътворен, но много млади жени го харесват и сега. Cristobal на Cristobal Balenciaga (от който успях да се отърва, слава богу), описан като “особено обаятелен и приятен е в дъждовно, влажно време”, при мен беше нещо тежко, мърляво и непоносимо. Organza Indecence на Givenchy, също много харесван зимен аромат, на всичкото отгоре и търсен, щото напоследък го спряха от производство, ми е толкова тежък и неприятен, че ми докарва мигрена. Gucci Rush на Gucci, който също имах по едно време, също ми беше неприятен – не чак толкова, но определено, не го чувствах като “мой” аромат. Anais Anais на Cacharel ми идваше като раклата на бабичка, където наред с някакви шишета парфюм има и стари непрани дрехи и миризмите са се омешали..

Имаше нещо общо между всичките и като седнах да съпоставям парфюмните пирамиди, всичко си дойде на мястото – виновникът за цялата драма се оказа пачулито. Причината да не го заподозра по-рано, беше фактът, че го имам във вид на етерично масло – наистина, не ми е от любимите, но самичко не е толкова дразнещо. Пък и като забърквам масла, обикновено е с терапевтична цел, докато приятният аромат е не толкова важен.

Ароматът на пачули е дървесен, леко камфоров и балсамичен, с плодова, землиста и плесенна нота. При прекомерно вдишване е възможно гадене, повръщане и др. подобни симптоми. Тези, които го харесват, го описват като аромата на земята след дъжд. Според Робърт Тисеран са оприличавали аромата му на “кози, стари палта и влажен таван”, с което съм напълно съгласна.

Успокоих се, не съм сама – открих и доста други хора, които го недолюбват – сега просто ще трябва  да заобикалям парфюмите с пачули отдалече (дори и тези със съвсем малко и добре прикрито пачули са ми гадни), като си търся зимен. Което пък не се оказва никак лесно. Пак заради пачулито, което прави парфюма по-тежък, силен и съответно, зимен.

Споменах ли, че не понасям пачули?

..когато той увеличава силно любимата ти песен по радиото, а ти намаляваш, защото знаеш, че той не обича силна музика.

Вчера пуснах един чужд текст в блога,  който предизвика полемика в туитър. Честно, не го очаквах, а и при все, че всички блог-гурута препоръчват провокативни статии за повече посещения и коментари, всичко това не ми е приятно. Не ми е приятно, когато някой, който не е съгласен с тезата ми, да идва и започва да се заяжда.

Работата е там, че в туитър, на председателското кресло по нАучните дебати седи @begem0t, която е микробиолог молекулярен биолог нейде в Англия (само това знам за нея, освен, че е от женски пол, доколкото човек се ориентира от инфото в профила) и се произнася кой крив, и кой прав, когато се изказват всякакви мнения, свързани с биология, химия, медицина, свързани с тях технологии и т.н.

Около нея има кръжец от последователи, готови да се заяждат и да обиждат всеки, дръзнал да й противоречи или спори.

Това го казвам не само заради вчерашната случка, а след поне 1 година наблюдения на виртуалното пространство.

Сега ще кажа нещо: всеки има право да си вярва в каквото си иска. Искрено пожелавам, без каквито и да е лоши чувства, на заклетите привърженици на модерната фармацевтика, ДА НЕ ИМ СЕ НАЛАГА да стигат дотам, да им се наложи да прибягват до алтернативната медицина.

Цитат от сайта на център по квантова медицина:

Квантовата алтернативна медицина лекува чез нежна стимулация на организма, за да задвижи неговите скрити лечебни функции и естествени самовъзсановителни сили, с което дава възможност на организма да се справи сам със здравословния проблем.Квантовата алтернативна медицина е насочена към установяване и отстраняване на дълбоката причина за болестите, а не към техните последствия.

Квантовата алтернативна медицина не цели лечението на определена болест, а на човешката личност, хармонизирайки нейната физическа, психическа и енергийна същност.

Предимства:Това е неинвазивен и абсолютно безвреден метод, който използва силите на живата природа, част от която е и самия човек.

Квантовата алтернативна медицина се отличава със своята простота, ефективност и ниска себестойност на диагностичните, лечебните и профилактични методи и процедури.

Квантовата алтернативна медицина стриктно спазва основния принцип в медицинската практика: “Primum non nocere” – “Преди всичко не вреди!”

Не виждам с какво човек би могъл да е несъгласен тук, но хайде.

А във вчерашният ми пост ставаше дума за това за пиенето на безалкохолни напитки.

И понеже вчера ми бяха отправени критики, ще се опитам да защитя публикацията, нищо, че не е авторска:

Критиките са следните: квантова медицина е точно толкова медицина, колкото и леенето на куршум, че е шарлатанство; че щом няма изследване, че което да показва вредата на рафинираната захар в сравнение със суровата, значи това са само приказки; че споменаването на белите отрови, пристрастяването към кофеина и всичко споменато са „лайна“ (авторът на критиката, сравняващ статията с лайна, забрани да го споменавам и аз се съобразявам с това негово желание; за малко да си помисля, че го е срам от думите си);

Според мен, сравнението с леене на куршум е прекалено; за мен е медицина, докато се извършва от дипломирани лекари. Провеждат си конгреси и прочее. Честно казано, не виждам как отричането на нещо, ще го накара да изчезне. На докторите по алтернативна медицина не им пука, че има хора, които ги отричат. Както се казва, за всеки влак си има пътници – а тези, които са отписани от ортодоксалната медицина като нелечими случаи, какво да правят? ковчег ли да си поръчват?

По този повод, ще дам следните линкове:

• Шиацу масажът е официално признат в Япония (Министерство на здравеопазването) още през 1964, на който му се чете още, линк към статията в уикипедия
• Статия за рефлексологията в Норвегия тук
• Интересно изследване във Великобритания General practitioners and alternative medicine - Anderson (PDF)
• Сайтът на The National Center for Complementary and Alternative Medicine (NCCAM)  (USA) – има достатъчно за четене там, на който му е любопитно
• Уики страницата на Central Council for Research in Ayurveda and Siddha (Индия, Министерство на здравеопазването)

• Кои са трите бели отрови? Отговор: бялото брашно, бялата рафинирана захар и солта. Ей тук, едно информативно линкче

Може на някой горния линк да му се стори простоват и не особено нАучен, затова още:

• Natural Brown (Raw) Sugar vs Brown Sugar vs White Sugar

Едно уточнение: не съм привърженичка на захарта по принцип, привърженичка съм на набавянето й по естествен начин чрез плодовете и зеленчуците.

• Грозната истина за бялото брашно (eng)

2 линка за пристрастяването и другите екстри на кофеина:

• Caffeine Addiction
• Caffeine @ National Geographic Magazine

• Drinking Water while your eating is a Big No No!
• Още една статия на същата тема
• Does drinking ice water burn calories?
• Is drinking ice cold water bad for your health?

***

В заключение, ще разкажа една история. Когато съм била малка, съм се разболяла я от грип, я бронхит. Нашите ме завели в поликлиниката, където ми предписали тетрациклин (антибиотик). Нашите, като съвестни родители, които изпълняват лекарските заръки, чинно ми давали лекарството докато съм оздравяла. След време учените открили, видиш ли, че тетрациклинът даван на деца уврежда необратимо бъдещтите постоянни зъби и гръбначния стълб.

Аз, слава богу, имам съвсем малко гръбначно изкривяване вдясно, но съм много предразположена към прегърбване. Няма да навлизам в подробности какви усилия ми коства волево да стоя изправена.

За съжаление, зъбите ми са много увредени:

Употребата на тетрациклини в периода на формирането на зъбите предизвиква деколоризация (жълто/кафяво/сиво оцветяване) и неадекватна калцификация, както на временните, така и на постоянните зъби. (из официална лекарствена листовка)

Още в детска възраст порастнаха кремаво-кафяви (за което неведнъж съм слушала несправедливи упреци, че не си мия зъбите). Но цветът не е големия проблем, проблемът е, че са ужасно много чупливи – понякога имам чувството, че просто се разпадат. От 20 годишна ме съветват за цялостно обличане, ако не искам да остана без зъби на млади години. С това съм се захванала и се занимавам вече 4 години

Няма да навлизам в подробности, само ще кажа, че се лекуват дълго, трудно и скъпо, колкото и да ми се иска да правя поне по 2 едновременно, просто не става.

Точно заради това, гледам да избягвам лекарствата доколкото ми е възможно, всичко, което е изкуствено произведено, и всичко неприродно. Не се знае кога ще излезе изследване, че едикойси масов продукт, е причина за някоя болест. Предпочитам да заложа на по-малката вреда.

За пръв и последен път пиша защита на убежденията си. Всеки е свободен да пие студена/топла/газирана вода//кола// алкохол//(произволна напитка тук) преди/по време/след ядене, да яде бяла захар със супена лъжица или изобщо да не яде захар.  Всеки има право да се грижи за себе си както намери за добре. На никого не желая да давам тон в живота, всеки, който е достигнал до тоя блог, има интернет и може сам да си търси доказателства за теориите, в които вярва или не вярва.

Понеже, имам намерение за вбъдеще тук да цитирам и други подобни алтернативни теории, на когото не му допада, не е задължен да чете и му препоръчвам да не се заяжда в коментарите, защото мисля да започна да трия глупости, ако се появят.

Edit: Изглежда публикуването на скрийншотове на чужди туитър акаунти е в противоречие с Guidelines for Use of the Twitter Trademark, и по желание на хората, които съм споменала, махнах снимките, показващи репликите им, и за да не ме обвинят в неразрешено цитиране, съм преразказала накратко критиките им.

Искаше ми се да болдна едва ли не всичко. Колко странно е – ако минимални неща се спазват, бихме имали безупречно здраве

Enjoy

От търговията с напитки най-доходна е търговията с минерална вода. Природата я дава безплатно. Достатъчно е да се заграби някой извор, да се плати на някой учен доктор, за да направи анализ, сертификат и ефектна реклама със списък на анионите, катионите и болестите, които се лекуват с тази вода. Остава само да се пълни в бутилки и продава на цената на прясното мляко. Според последните проверки над 80% от предлаганата в търговската мрежа минерална вода изобщо не е минерална. Появиха се и търговци, които продават чиста водица наречена „трапезна”. Те поне са коректни и не заблуждават клиентите си с разни лечебни ефекти.

Много е важно не само какво се пие, но и кога се пие. Хората не се замислят над този важен въпрос и най-често се наливат с различни течности по време или след обилно хранене, като по този начин разреждат стомашния сок. Това наистина намалява киселинността му, което се компенсира с допълнително сокоотделяне. Резултатът е забавяне и затрудняване на храносмилателния процес. Предизвиква се гниене и ферментация. Увеличава се киселинността на стомашния сок, водеща до възпаление на лигавицата на стомаха. Ако се пие вода, когато в стомаха има храна, която в момента се преработва, водата измива стомашния сок и ги вкарва в червата, където средата е основна. Киселината на стомашния сок обилно оросява и окислява слузестата обвивка на тънките черва, травмира я и предизвиква възпалението й, наречено дуоденит. Водата измива витамините и минералните соли от храната, те не успяват да се усвоят от слизестата повърхност на тънките черва и бързо слизат в ниските отдели на дебелото черво, откъдето се изхвърлят без да се усвоят. В резултат се получава витаминна и минерална недостатъчност.

Най-добре е, ако течностите се набавят чрез храната. Плодовете и зеленчуците съдържат от 70 до 98% дестилирана структурирана вода, богата на хранителни вещества и витамини в идеално съотношение.

Сладките безалкохолни напитки, предлагани в търговската мрежа, са добри за развиване на гайки и болтове, но не и за пиене, защото рушат организма. В напитките се съдържат множество опасни съставки, като фосфорна киселина например, която разрушава емайла и здравината на зъбите, също така ябълчна и въглена киселини. Тези киселини се съдържат и в плодовете, но там са органични и организмът леко ги усвоява и неутрализира, докато тези от напитките са фракционирани, защото се извличат под топлинно въздействие, което ги прави кисели и неусвоими. Резултатът е нарушаване на РН равновесието на тялото, водещо до тежки последици, на които ще се спра по-долу.

В напитките се съдържа и една от трите бели отрови – концентрираната рафинирана захар. Единствената разлика между напитките за диабетици и за простосмъртни е, че тези за диабетици съдържат захарин, който е много опасен!

В повечето газирани напитки се добавят катранени деривати, които са канцерогенни. При приемане с храненето вместо добро храносмилане се получава ферментация. Някои безалкохолни напитки съдържат наркотиците кофеин или кокаин, като първенство държат черният чай и кафето. В големи количества те действат възбуждащо на централната нервна система и предизвикват ускорена сърдечна дейност, рязко разширяване на кръвоносните съдове и неуправляемо изменение на кръвното налягане, нарушена коронарна и бъбречна недостатъчност, стомашни язви, рак на панкреаса, нервност и безпокойство, нарушен сън и храносмилателни смущения.

Кафето е коварен опиат, действащ както камшика за изморения кон. След кратковременно измамно „ободряване” следва рязък енергиен спад.

Кофеинът възбужда нервната система, създава напрежение и принудително разширява кръвоносните съдове. За кратко време се подобрява храненето и се чувства прилив на сила. Следва ответна защитна реакция, при която организмът възстановява първоначалното равновесие. Кръвоносните съдове се свиват, храненето се затруднява, силите ни напускат. Получава се нужда от следващото кафе.

Към кокаина и кофеина се получава пристрастяване за всеобща радост на производители и търговци.

Натуралните сокове са идеално балансирана и леко усвоима храна. При приемането им трябва да се спазват някои изисквания, произтичащи от факта, че сокът е отклонение от естественото състояние, предвидено то Природата. За правилното усвояване на захарите е нужно предварителната им подготовка от ензима птиалин, съдържащ се в слюнката, който подсигурява по-нататъшното разграждане на плодовата захар на по-низши захари. Правилното ослюнчване е възможно само при дъвчене. При пиене то е невъзможно.

Добре е, вместо сокът да се излива в гърлото, да се задържи в устната кухина, докато се отдели достатъчно слюнка. Същото се отнася и за всички сладки напитки.

Въпреки прекрасните реклами не е желателно приемането на фабрични сокове с консерванти, захар и ароматизатори. За това е най-добре да си ги приготвяме сами. Важно условие за соковете е да са прясно изцедени. Оставени по-дълго време на въздуха, в тях съществува идеална среда за развитие на множество микроорганизми и плесени, които не само водят до окисляване и ферментиране, но и до отравяне на организма.

Плодовите сокове се обработват в различни сектори на храносмилателната система, поради което не се смесват безразборно. Най-добре е да се пие сок от само един вид плод.

Може да се смесват соковете на зеленчуците. От приемането на зеленчукови сокове в определен вид и количество старите англичани са изградили цяла лечебна методика.

Горещите напитки атакуват първо емайла на зъбите, който се пука от рязката температурна разлика. Попаднали в организма, те нарушават вътрешния му топлинен баланс и го принуждават да изведе излишната топлина навън, което често е придружено с изпотяване и чувство за загряване. За отвеждането организмът изразходва голямо количество жизнена енергия. Положителен ефект се постига само при желание за изпотяване с лечебна цел. Студените напитки имат същия ефект, но с обратен знак. Американски учени са изчислили, че ако един човек изпие 0.5 л течност с температура 6 градуса, за да я стопли до 36 градуса, организмът му изразходва толкова жизнена енергия, колкото ще изразходи, ако пренесе 10 торби цимент по 50 кг до четвъртия етаж. Най-подходящата температура на поеманите течности е телесната.

Едва ли има нещо по-приятно от хубав билков чай с мед и лимон. Лечебните растения са богати на множество минерални елементи и техните соли, витамини, ароматни вещества, фитонцити и други полезни съставки, но заедно с тях има и силно отровни вещества, които не са никак безобидни. Първите възстановяват минералния баланс и стимулират обмяната на веществата и метаболизма, а вторите отравят организма в лека форма, като предизвикват ответна мощна очистителна реакция, завършваща с пълно изчистване на организма по метода на хомеопатията.

Ако производителите на безалкохолни напитки са честни към своите потребители, върху етикетите трябва да се сложи предупредителен надпис с череп и кости!

Тошко Тодоров

Кабинет по квантова медицина

статията е оттук

От 2 години не употребявам изобщо бяла козметика. Заменила съм я с базови и етерични масла.

Днес ще ви разправя какви масла използвам за предпазване от слънцето и за допълнително подпомагане на получаване на хубав тен.

За предпазване от слънцето използвам 3 вида базови масла, според случая: карите (ший), кокосово и жожоба.

Предварително искам да уточня, че базовите масла нямат аромат, миришат на.. ами на мазно Ето, какво пише за тях на сайта на производителя им, Икаров:

МАСЛО ОТ КАРИТÉ

Масло от карите (SHEA BUTТER).
Маслото от карите се получава се от плодовете на африканско дърво и се състои наполовина от наситени, наполовина от полиненаситени мастни триглицериди. Съдържа мастно разтворимите вещества на плода и има естествен слънцепредпазен фактор до 4. Маслото от карите се използва се в елитната дневна козметика. Важна съставка е в медицинските средства за лечение на изгаряния.
Маслото попива много добре в кожата, без да оставя повърхностно омазняване. Създава върху кожата тънък защитен слой и усещане за сухота. Маслото от карите се топи се при температурата на човешкото тяло. Втрива се в кожата без масаж и е подходящо за употреба вместо дневен крем.

КОКОСОВО МАСЛО

Кокосовото масло е подходящо е за поддържане на здрава и нормална кожа, т.е. кожа без особени проблеми. Маслото може да се използва за директно масажиране на лицето, шията, деколтето, както и цялото тяло, особено при сухи кожи след баня. Благодарение на своя състав от наситени мастни киселини, кокосовото масло попива много бързо в кожата и я превръщат в „кадифе“. Предпазва от напукване ръцете и петите. Кокосовото масло е подходящо за смесване с готови слънцепредпазни кремове, млека, емулсии, както и в чист вид преди и след слънчеви бани – създава устойчив защитен слой. Кокосовото масло може да се смесва в стопено състояние с всички други масла, като по този начин се разширява и обогатява действието му.
Забележка: При температури под 25^oС кокосовото масло e в твърдо състояние. Поставено върху кожата, то веднага се стапя.

Маслото от жожоба има естествен фактор 2. А макадамия не съм ползвала достатъчно много за да споделям опит, но също има добър фактор (преди време, на старите листовки пишеше, но не си спомням, а в новите вече не пише).

МАСЛО ОТ МАКАДАМИЯ

МАСЛО ОТ ЖОЖОБА

Най-често използвам масло от карите за слънцезащита, но си спомням един случай, когато нямах. Имах само жожоба, и го взех с мен на плажа. Цял ден се пекох и имам чудесни впечатления

От маслото от карите съм супер доволна и сега ще ви кажа защо.

1. Цената: маслото от карите струва около 5 лв (цената зависи от коя аптека го купувате). Вече не знам колко струват слънцезащитните лосиони за плаж, но нещо ми подсказва, че са по-скъпи.
2. Икономичност: При плажните лосиони, човек трябва да се маже повторно след всяко влизане във водата; при естествените масла, ще ви се наложи да се повторите до 2-3 пъти и то само при положение, че целия ден почти не излизате от водата. Защо? защото това е масло и не се отмива само от вода, трябва и сапун с други думи, остава върху вас независимо от плискането в басейна.
3. Не мирише на нищо и не оставя бели следи – специално маслото от карите е твърдо на стайна температура. При допир с кожата, започва да се топи. Единствено прави кожата мазна. Не се притеснявайте за банския си – пере се лесно със сапун.

И най-важното – предпазва.

Ако искате само слънцезащита, ползвайте само него. Купувате едно бурканче, бъркате, гребвате и се мажете. Това е.

Преди 2 години, когато спрях да ползвам бяла козметика от магазина, намерих първо една статия за какаовото масло, а след това и една тема в бг-мама. Хората използваха какаовото масло за превенция на стрии и за по-лесно почерняване.

Какаовото масло е по-трудно за намиране – аз съм си набелязала няколко аптеки, където знам, че го имат. Търговският му вид е леко смущаващ – продава се в разфасовка от 100 грама за около 10 лв. Това сега може да ви се стори скъпо, но обичайно базовите масла се продават в бурканчета/шишенца по около 50-60 мл за средно 5 лв. Също така, какаовото масло не е в шише, нито в бурканче, а в черно найлоново пликче, завързано на възел. Вътре, маслото е на буци, мирише далечно на шоколад и има бледо-бежов цвят.

Ако трудно изгаряте, а искате бързо да почернеете (защото кокосовото масло, само по себе си няма слънцезащита), можете директно да се намажете с него преди плаж. Както си е на буци, взимате, все едно е сапун и мажете по себе си. Подобно на маслото от карите и то се топи при допир до кожата.

А сега ще ви кажа, аз какво правя: смесвам ги

Аз съм със сравнително бяла кожа, нормална, леко суха. Не изгарям лесно, но ако легна на плажа без защита, до 2-3 часа съм изгоряла. Ако ползвам плажни лосиони, не мога да почернея и за 10 дена всекидневен плаж на морето. Почти не ми личи, че съм се пържила толкова време.

Миналогодишното море беше точно 5 дена. Не съм смесвала масла, защото тръгнахме много набързо. Първите три дена се пекох намазана само с масло от карите, а следващите два дена – с какаово масло. Изгорях малко последния ден, защото прекарах 7  часа на плажа, по едно време даже бях заспала на слънце. Като цяло, получих хубав тен, който щеше да ми коства 2 седмици печене по стандартния начин, само с плажен лосион.

Смесване на какаово масло и такова от карите правих по-предната година. Използвах го много малко и сега отново съм се засилила

капнала съм и по десетина капки етерични масла от лавандула и мента – лавандулата за общо подобряване състоянието на кожата, а ментата – за охлаждащ ефект

така изглежда във втвърдено състояние, след 7 дена употреба

а аз имам вече хубав тен, без изгаряне и без белене

Все едно имах рожден ден. Обичам такива дни, кой не обича

Първо, се оказа, че майка ми ми е взела билет за семинара на Мел Гил, повече по въпроса кой е той можете да прочетете при Пламен Петров.

Семинарът беше много приятен, д-р Гил беше забавен и неуморен, всичко беше поднесено по лек и забавен начин. Вход за мероприятието струваше 20 лв (30 за първите редове), като можете да си представите, това е нищожна сума – предполагам, че са успели да покрият наема и едно-друго около организацията.

Книгата нямаше начин да не се купи – високата цена е оправдана от високото качество на хартията, твърдите корици и цялостното оформление. Единствената ми друга книга в толкова луксозно издание е пълната версия на „Одисей“ (Омир). Книгофилът в мое лице е изключително щастлив.

С автограф, разбира се.

Към всеки билет вървеше подарък – голямо парче хималайска сол. Аз, честно казано, за пръв път чувам и виждам такова нещо и не съм сигурна какво е точно. Само прочетох на етикета, че се използва при кожни проблеми. Предстоят рисърчи в нета. Във всеки случай съм ентусиазирана.

Там се запознах с една жена, която използва хималайската сол, но не успяхме много да говорим за това. Разбрах от нея, че също се продава такава сол, но предназначена за ядене: „Нека да заменим бялата отрова с розово злато“. Засега не мисля да взимам, но ми харесва как звучи. А и като погледнеш блокчето има много красив розов цвят с отблясъци:

На семинара се запознах с една мацка, с която намерихме много общи теми и не можахме да се наприказваме цял час след края. Разменихме контакти и си обещахме да се видим съвсем скоро. Това им е хубавото на семинарите – хем чуеш някое светило, хем се срещнеш с хора с подобни интереси

Прибирам се в края на вечерта, в чудесно приповдигнато настроение, сядаме да вечеряме и се оказва, че има още една хубава новина за мен Пристигнали ми днес визитките

Точно преди месец, Диди писа за готината идея на About.me и Moo за визитки, и аз с известно закъснение, заявих едни 50 броя

Цяла нощ си ги правих, щото флаш плъгина постоянно крашваше и почвах отначало. Днес дойдоха, внимателно опаковани в специална картонена форма, предпазваща ръбовете. Трябва да подчертая, че съм много доволна от качеството, печата, изработката.. още щом ги видях, си казах: „в най-скоро време си поръчвам още 50″

Изобщо, днес беше един много хубав ден, пълен с положителни емоции. Чудесно отбелязване на деня на положителното мислене. Пожелавам и на вас много такива, пълни с подаръци и приятни емоции, дни

Откъса, който пускам, е първа сцена от първа глава. Само нея, обаче, защото във следващите сцени стана малко объркване, което в момента изглаждам. Но затова пък, първа сцена е вече излъскана. Enjoy

Ева Грънчарова, един от тримата главни продуценти в Стар Пръдакшънс (star Productions), малка компания за развлекателни филми за възрастни, седеше на едно от канапетата в приемната на офиса. Току що беше получила мистериозен смс от сестра си и умуваше дали да й се обади веднага, или през обедната почивка. Сестра й искаше да обсъдят нещо, което не било спешно. Познаваше сестра си, и това означаваше, че нещото не е спешно, но важно, и прецени, че десетте свободни минути преди кастинга няма да са достатъчни. Щеше да задоволи любопитството си отчасти, но нямаше да могат да говорят много, а след това само щеше да я гризе. А днес имаше работа за вършене. Течаха кастинги за актьори, а на нея й трябваха нови лица, също както на двамата й колеги.
Натисна копчето за заключване на клавиатурата на телефона и го пусна в джоба на вталеното кожено сако с модерна кройка. Запали си цигара, докато вадеше папката с отчетите – две неща, които нямаше да може да направи в малката конферентна, където вече се бяха събрали другите продуценти. Но вниманието й беше привлечено от друго:

- Как мислиш, дали ще са готини?
- Кои, бре?
- Ми, мацките, кои други. Щом ще еба пред публика и ще ми снимат задника, поне курветата тряя да стават.

Беше се наслушала на такива приказки, и къде-къде по-брутални, а напоследък се улавяше, че почти не й прави впечатление. През тъмните очила виждаше как двамата наперени младежи, които седяха на пейката отсреща, я обсъждат с приглушени гласове.
- И вие ли сте за прослушването?
- Да, за прослушването съм.
Двамата нагло й се ухилиха и огледаха.
- Охоо.. теб, миличка, с кеф ще те чукам.
- Съмнявам се.. миличък – усмихна се в отговор.

Вратата се отвори и се подаде главата на Иво, другия продуцент.
- Еве.. – Иво размаха пластмасова чашка с кафе.

Ева стана, приглади сакото, а след това и тесните кожени панталони, и затрака с остри токчета към конферентната. Не разбра кой от двамата отворковци каза:
- Успех на практическия!

И сега, се намирам в ей това състояние:

В очакване.