снимка: wehaertit
И след над 100 публикации, близо 900 коментара, и блог на 2 години, 5 месеца и 27 дена, тук вече не ми е хубаво както в началото. Идеята ми беше за лично местенце, където да пиша за това, което ме вълнува. На практика се хванах, че поддържам блогрол, пълен с блогове, много от които не харесвам, но не трия (за да не падна надолу в блог класациите и за да не обидя някого), пиша за да съм интересна, колебая се като пиша, дали няма да засегна някого и заради това вече почти не пиша. По правилно е да кажа, че съм занемарила блога до край.
Разбира се, покрай блога срещнах и страхотни хора, за които не бях подозирала, а също и развенчах за себе си авторитети.
Дълго време се чудих къде да се преместя, защото блогването (по своята същност) ми липсва като дейност. Доста често срещам легендата, че една жена се изживява като блогър, докато не си хване гадже, респ. омъжи.
Аз не съм се разписвала (това няма и да се случи), но съм съм щастливо обвързана и намерила щастието. Не това обаче ме спря да пиша тук, а причините, които посочих по-горе.
Последните месеци се лашкам между оставането в wordpress.com и преминаването към wordpress.org. Ту решавах, че добре си ми е засега и закакво да се захващам с местене на собствен хостинг, като се знам колко съм несериозна, а там си трябва занимаване постоянно – блогът би бил изцяло на моите грижи. След упорити мъки с неща, които просто ги няма като опции, решавах, че няма начин, ще се местя. Но като се замислех за бекъп, местене, и всякакви неща, направо ми идеше да зарежа всичко.
И идеята за блогспот ми мина през акъла няколко пъти – просто оранжевия админ панел ми докарва позиви за повръщане.
Лятото на 2011 се мъчих по някакъв начин хем да запазя старите постове, хем да започна на чисто – няма такъв начин във уърдпрес.ком и тва е. Прехвърлях таговете в категории и обратно, опитвах да скрия старите постове, и да почна начисто, даже по едно време успях да се самозаблудя, че съм го постигнала. Точно поради тая причина заглавието на блога и в момента е Terra IncogLita: Second edition: моето парченце вселена. Така и не успях.
Последния месец отново ме стегна шапката, че имам какво да пиша, а няма къде. Мисълта, че е крайно време да си взема домейн terraincoglita, ме заведе на сайтовете на суперхостинг и jump, където да видя, че някой го е регистрирал вече преди мен. Паднах от смях.
И се отказах от идеята.
Та, местя се в Tumblr, ей тук, където все още няма нищо. Засега 
