Отровни парфюми

Една от големите причини да се наслаждавам на макс на престоя си в Италия, е наличието на огромно количество парфюмерии. Интересите ми към ароматите се делят на две половини – чисто терапевтичното приложение на етеричните масла и наслаждението от хубавите парфюми.

От около година съм запален изследовател на различни аромати и тук открих своя рай – голямо количество парфюмерии с много тестери и продавачки, които не ти обръщат внимание. Ако има нещо, което убива настроението ми за парфюмни пътешествия и което да ме накара скорострелно да си изляза от магазина, то това е ухилената физиономия на продавач-консултантката, която следва по петите и непрекъснато си предлага услугите. Такива услуги рядко бих използвала – на мнение съм, че знам какво искам да пробвам, набелязала съм си определени заглавия, и странични съвети в магазина бих искала, само в случай на купуване на подарък от типа отбий-номер.

При все, че тук, за разлика от България, времето още е нещо средно между циганско лято и пролет, напоследък усилено си търся зимен парфюм. Зимен парфюм е ароматът, който в топлото е тежък и задушаващ, но в студа разцъфва като цвят напролет и дори можеш да усетиш как се разтварят листенцата на ароматното цвете. Освен това, зимният парфюм те обгръща като шал от топлина, носи се около теб като кашмирена наметка, пухкав и топъл.

След много ровене из парфюмните форуми си набелязах за тест няколко аромата и отидох за тест. Някои от набелязаните ги нямаше, за сметка на други, които ги имаше. Е, човек трудно тества повече от 4 наведнъж, а аз се напръсках по ръцете с набелязаните Hypnotic Poison и Midnight Poison на Dior, едни от най-харесваните зимни парфюми. Пръснах се и с Mon Jasmin Noir Bvlgari на Bvlgari, но това се оказа един слаб, с нищо незапомнящ се аромат, който изчезна за 1 час, така че няма да се спирам на него.

Имах известна представа за двата пойзъна, преди да ги тествам. Хипнотичният по описание и ароматна пирамида трябва да е по-топъл, основно ванилен, с нотки на бадеми, кокос, подправки, сливи, рози, бели цветя.. Ревютата бяха много обещаващи – секси, женствен (главно заради ванилията), с хубав шлейф и дълготраен..

Е, за шлейфа и дъготрайността не споря. Но всичко, което долових при мен беше ванилията и бадемите – нищо особено. Като ученичка имах дезодорант палмолив ванилия, мирише абсолютно идентично. Не, че се оплаквам – хубаво е, но не до там, че да изсипя една купчина пари за него.

Среднощната отрова пък беше описана като едва ли не най-секси женски зимен аромат.

Представете си разочарованието ми, когато се оказа, че на мен ми вонеше на най-долнопробен одеколон. Просто ужас. Както се казва, парфюмните случаи, когато искаш или да си свалиш кожата на напръсканото място, или да си отрежеш ръката, за да стоиш колкото се може по-далече от проклетата миризма. На всичкото отгоре се оказа и много дъготраен, което ме довърши.

Към средата на следобеда добре се бях вкиснала – защо?! защо не ми стои добре? би трябвало много да ми хареса Едва ли не само на мен не ми харесва. Бях много разочарована. не толкова от парфюма, а някак, от себе си. Защото, когато става дума за парфюми, главна роля играе личната химия. На различните хора, едни и същи аромати стоят по различен начин. Именно, стоят, точно като дреха.

Докато се тормозех, и издирвах и други хора, на които не им допада среднощната отрова, се сетих и за други много популярни и обичани парфюми, които на мен ми се струваха отврат. Shalimar на Guerlain – ванилено-лимонена класическа красота, ми стои противно и като гаден бабешки парфюм. Е, той е доста отдавна сътворен, но много млади жени го харесват и сега. Cristobal на Cristobal Balenciaga (от който успях да се отърва, слава богу), описан като “особено обаятелен и приятен е в дъждовно, влажно време”, при мен беше нещо тежко, мърляво и непоносимо. Organza Indecence на Givenchy, също много харесван зимен аромат, на всичкото отгоре и търсен, щото напоследък го спряха от производство, ми е толкова тежък и неприятен, че ми докарва мигрена. Gucci Rush на Gucci, който също имах по едно време, също ми беше неприятен – не чак толкова, но определено, не го чувствах като “мой” аромат. Anais Anais на Cacharel ми идваше като раклата на бабичка, където наред с някакви шишета парфюм има и стари непрани дрехи и миризмите са се омешали..

Имаше нещо общо между всичките и като седнах да съпоставям парфюмните пирамиди, всичко си дойде на мястото – виновникът за цялата драма се оказа пачулито. Причината да не го заподозра по-рано, беше фактът, че го имам във вид на етерично масло – наистина, не ми е от любимите, но самичко не е толкова дразнещо. Пък и като забърквам масла, обикновено е с терапевтична цел, докато приятният аромат е не толкова важен.

 

Ароматът на пачули е дървесен, леко камфоров и балсамичен, с плодова, землиста и плесенна нота. При прекомерно вдишване е възможно гадене, повръщане и др. подобни симптоми. Тези, които го харесват, го описват като аромата на земята след дъжд. Според Робърт Тисеран са оприличавали аромата му на “кози, стари палта и влажен таван”, с което съм напълно съгласна.

Успокоих се, не съм сама – открих и доста други хора, които го недолюбват – сега просто ще трябва  да заобикалям парфюмите с пачули отдалече (дори и тези със съвсем малко и добре прикрито пачули са ми гадни), като си търся зимен. Което пък не се оказва никак лесно. Пак заради пачулито, което прави парфюма по-тежък, силен и съответно, зимен.

Споменах ли, че не понасям пачули?