Марио и Емил ме поканиха в блог-игра „За какво ми е тоя блог“; и макар и Terra IncogLita да е само на 4 месеца ще се опитам да погледна нещата в очите и да дам отговор на въпроса
снимка: Stuck in Customs (flickr)
Някъде преди около месец Method-X беше направил анкета на подобна тема, тъй че ще се самоцитирам оттам:
освен първите две („Мисля, че мога да пиша качествени неща, които да се харесват на хората“ и „Искам да ме забележат повече хора“), цъкнах и „друго“
а именно: супер непостоянна съм и чрез блога се опитвам да си отгледам постоянство – добре се получава междувпрочем, досега не се беше случвало да се занимавам нон стоп с едно и също нещо цели 3 месеца
и продължавам с обясненията 
В интерес на истината малко закъснях със създаването на блога. Трябваше по-рано да го направя (ето на – перфекционизмът ми отново подава грозната си мутра )
Към началото на годината имах профили във всички български сайтове за запознанства (о, дано гугъл вече не пази кешовете 
).
снимка:auro (flickr)
Не си прекарвах добре 
В повечето от тях си бях направила уютен профил, където слушах музика, чатех с приятели и най-вече убивах време. Лошото беше, че някакви неприятни хора упорито ми пишеха. И то главно вулгарни, цинични и неприятни неща. Неща, които ме караха да си мисля, че всички мъже в България са простаци (е, и жени де, ама на мен ми пишеха главно мъже 
)
Един приятел по същото време започна да ме навива да се регистрирам и в Елмаз (само там нямах профил, да не повярваш), а аз упорито се дърпах В резултат на това, изтрих всичките си профили почти навсякъде и направих едно блогче в Blogger, което стоя празно сума време с един пост вътре, а после го затрих (ей, ама много ме дразнеше оранжевия админ-панел ); сетне направих едно в WordPress, ама и него затърках.. горе долу тогава започнах да чета блога на Longanlon и докато преполовя архивите му, вече нямах търпение да си направя собствен.
снимка: C4Chaos (flickr)
Предните два блога бяха анонимни (просто тогава така ги виждах нещата), сега съм на друго мнение. Макар че, често забравям, че това, което публикувам става публично достояние. Трябва да измисля начин някъде в админския панел вместо „Редактиране на публикация“ да изписва „Не забравяй, че това всички могат да го видят“
Честно казано и в момента си нямам съвсем точна представа какъв е отговора на въпроса, дори и след толкова много написано дотук. Досега не си давах зор да го изяснявам – щом го искам, това е достатъчна причина за мен, но докато съставях поста се наложи да поразсъждавам по темата и стигнах до следните заключения:
- място където мога да пиша за хобитата си (тука влизат ароматерапия, готвене, чужди езици (много, ама много чужди езици), екологично земеделие, моден дизайн, фитнес, разни езотерични течения, фен шуй), колкото ми душа иска (засега само един пост, ама няма закъде да бързаме, нали )
- поле за изява на разбърканите ми мисли в съчетание с ъпгрейднатата ми логорея
- място за хвалене на разни неща (мои или чужди)
- място където мога да покажа себе си такава каквато съм, особено когато знам че най-близките ми приятели няма да ме разберат
- сцена за душевния ми екхибиционизъм
снимка:this is your brain on lithium (flickr)
А иначе водя дневник от 93та – 94та някъде, и оттогава съм изписала 14 огромни тетрадки изцяло с терапевтичен ефект – установих, че когато избълвам всичко на белия лист ми се проясняват мислите и малко-или-много ми олеква
P.S. Изобщо не си въобразявам, че пиша добре – няма такова нещо. А ако случайно ви харесва/хич не ви харесва изказа ми, имайте предвид, че просто така си говоря и наживо
Предавам щафетата към Охра, Нинко и Лили
Браво, стигам значи до заключението, че блогването е заразно, предава се по RSS-ов път!
Успех!
мерси, на теб също
Към началото на годината имах профили във всички български сайтове за запознанства
Ee това ме съсипа
По – добрият вариант е да имаш профили във всички мрежи на бутончето Add this
е, все пак е минало и ми е дошъл умът в главата
симпатяга е 
а колкото до „по-добрия вариант“ – работим по въпроса
btw честит ти нов сайт
опитах се да ползвам контактната форма, но нещо не се получи
Охоо,Лита и ти ли
Ексхе…бля-бля „разголването“ ми допада като резон за имате на блог
Приемам за 2-ри път щафетката и ще се наложи да понапиша нещичко вече
Благодаря ти и усмихнат Петък от мен
и аз, и аз – с радост се хвърлям на блог-игри
мерси, и на теб също
@Елфеее
Ахахах,знаех си че съжаляваш ,че не си ми връчил салам Бургас в твоя блог
Да,да хванаха ме на тясно вече,ще пиша няма начин
Гледай я какви снимки е сложила, ма може ли такова нещо
Като ме връхлетят едни спонтанно рецидивни мисли с елементи на инспиративен вулгаризъм, какво да правя?
Нали трябва да се работи, хахаха 
lol
Браво!
Lili, хващай шпека и пиши по темата
знаех си, че ще ги оцениш
Лита, не мога да повярвам, как може да не си имала профил в „Елмаз“ (дори не съм влизал там, никога). Харесва ми адски много резултат, а именно „изтрих всичките си профили почти навсякъде“….?!?!? (нали не си оставила този в „gepime“
)
Според мен най-важното е, че го искаш !!!- Браво
Елф, според мен „елементи[те] на инспиративен вулгаризъм“ във „фетишисткото“ ти подсъзнание, са като стрелките на бомба с часовников механизъм.
ами, да си призная, по някое време кандисах на навивките за Елмаза (човекът така ме беше съжалил, че се нося из океана на живота сама, без възможност да се облегна на силно мъжко рамо, макар и да го убеждавах, че не страдам от идеята да съм соло
) – по-точно въпросната дружка ми отстъпи един готов профил, с платени там екстри (аз само редактирах инфото), та той си стои, щото фактически нямам правото да го трия, а с дружката все не можем да се засечем онлайн (от лятото) за да му го „върна“ 
) щото сайта ме кефи (знам, че няма да ми повярвате 
) визуално – ще видим кога и на него ще му вдигна мерника, така или иначе влизам все по-рядко..
и какво друго ми оставаше освен да подменя инфото и снимката – писах се от Япония, и около месец си правих гаргара с някакъв тип дето ми повярва, че наистина съм там 
(тябва да блогна за това скоро време, бях я забравила тая история 
)
колкото до „гепиме“ и там съм оставила профила (даже 2
и без това тоя коментар стана толкова дълъг, да довърша по темата – 3тия профил, който който не съм затрила е в Звездата – не искам да обиждам хората, които са зад него, но просто няма опция за триене на профил, а контакната форма е бъгната, и при „изпращане“, ми обяснява, че не съм попълнила всички required полета..
Снимката с лаптопва е супер! Найс, Лита, найс!
))
Събина, благодаря
Pingback: Twitter Trackbacks for За какво ми е тоя блог.. « Terra IncogLita [terraincoglita.wordpress.com] on Topsy.com
готова съм
Много добре:)
благодаря
Когато бях студент 1-ва година и аз имах регистрации в актуалните сайтове за запознанства. Сега като се замислям не знам за какво ми бяха. Сещам се за един такъв сайт среща.бг. Беше ми се лепнал един гей (за мое голямо учудване). Не знам от къде ми набара телефона (най-вероятно от нета). Звънеше постоянно, даже пари ми предлагаше. Ииии, станах 2-ри курс. Изтрих, като тебе всичките си регистрации навсякъде. Попаднах случайно на блог.бг. По-скоро на един блог там – на gataca.blog.bg. Вдъхнових се от начина на казване на кратките хубави неща. След това се преместих в blogspot, щото от блог.бг ми триеха коментарите и част от статиите. И до ден днешен се опитвам да пиша кратко хубавите неща. Опитвам се да ги кажа с много емоции в малко красиви думи. И не съжалявам, че имам блог, защото се запознах с много приятни хора (една от тях си ти, напр.), с които може да общуваш нормално, да пиеш бира и да се забавляваш. И блогът е много важен разтоварващ инструмент. Разтоварваш тежкото си ежедневие.
П.П. Извинявай, че разтегнах такъв чаршаф
Оги, сега като се замислям и аз не знам за какво ми бяха – само губене на време и разочарование главно
(незнаех, че имаш блог – отивам да го нагледна 
)
а това със запознаването с готини хора покрай блоговете си е най-голямата екстра
(не се притеснявай – обичам коментари
и както казва Мечо Пух „Колкото повече, толкова повече“ 
)